Напърво си пишехме,но после разбрах,че имат право старите хора когато казват,че любовта чрез писма не е любов и че не трябва да се разпалва любов с перспектива.В последното си писмо му написах стихове от една стара японска песен която гласи:
''Да обичаш е същото като песен да пееш,но няма песен без край!''
Един ден когато се прибрах от училище намерих писмо адресирано до мен и познах неговия почерг.Питах се дали да го оставя в шкафа неотворено както другите писма или да го отворя.Някаква сила ме теглеше.С треперещи ръце отворих писмото.В него пишеше:
-''Мъничка на 12-ти вечрета тръгвам от Америка,а на 13-ти сутринта ще бъда в Белград.Връщам се за винаги!Когато стигна ще ти се обадя.Когато чуеш моя глас,ако не ме искаш затвори слушалката,а ако ме искаш ще говорим и ще бъте както по-рано....
''Кои казва че няма песен без край?....''
Това писмо е намерено до трупа на едно момиче с прерязани вени.До нея е намерен вестник обърнат на 13-та страница на която пише:
''Самолетът които през нощта тръгна от Ню Йорк за Белгарад експлодира близо до югославската граница,
ЖИВИ НЯМА!!!
Още не е открита причината за експлозията на самолета!''
В продължение на писмото е дописано с кървави букви:
''Да обичаш е същото като песен да пееш, но няма песен без край!!!''